Целият свят на човек е заобиколен от лаптопи. Ставаме сутрин, и още преди да сме отворили очите си, вече проверяваме кравите в стадото, войните на терена, или доматите а полето. За жалост, всичко това става в един виртуален, измислен свят, в който кравите ти, не са нищо друго освен развитото въображение на някой компютърен дизайнер – така де, не очаквай да ти дават мляко, месо и подобни.
Свят на компютри, лаптопи, комуникации, които на отделят един от друг, отделят ни от себе си, от инстинкта ни за самосъхранение и оцеляване, поробват ни в битието на измислицата.
От друга страна, именно чрез интернет ти можеш да се свържеш с приятелите и познатите си, с колегите, с майка си, която иска да ти покаже новата рецепта за печено пиле, но, уви, отново има проблеми с телефонните компании. Та, ставаш, отваряш лаптопа, и докато говориш или пишеш с майка си, внимаваш рибите в аквариума да не обърнат коремчетата. Дотук – добре, ами после? Когато осъзнаеш, че истинският свят е там – навън. Че работата на мечтите ти не е пред компютъра, че принцът на бял кон не те чака във фейсбук, въпреки, че конят сигурно е там – във фермата. И тогава, този измислен свят на лаптопи и мрежи изведнъж се преплита и громоломно се срива …
Тогава осъзнаваш, че няма какво да правиш там, да чакаш, да тръпнеш в очакване на скайп обаждането от Многосладъкпич 87. Я се стегни, остави този компютър и излез на терасата, огледай се около себе си, погледни света, погледни наистина готиния пич от терасата отсреща и се замисли дали не би изпила едно кафе с него? Ако отговорът е положителен, повикай го, оставете тези лаптопи, които стискате в ръце и отидете да пробвате новото кафене на ъгъла. После ще се обадиш на майка си – пилето по – опечено няма да стане. После ще полееш доматите, ще нахраниш кравите и ще „нахъсаш“ войника – сега е твой ред да се забавляваш, да опознаваш истинския свят и току виж, утре не се събудиш до компютъра, а до съседа.
Ето какъв и смисълът да излизаш, да се радваш на истинския живот, на действителността около себе си, и на това, че не си виртуален, не си плод на мисълта на някой човек, ти си самостоятелна, силна личност, която няма да предаде себе си и надеждите си за половин час пред компютъра. Ок, де няма да е половин – ще са 3, 4 – в най-добрият случай. Така че, остави тези лаптопи – има по-важни неща в живота ти, от един байт, изгубен за кравата.